Община Средец попада в северозападните склонове на Странджа планина, около които е разположена обширна равнина, покрай западните брегове на бургаския залив, заобиколена от ниски хълмове. Уникални са природните дадености на Странджа със специфичните климатични характеристики и флористично богатство. Затова видовото разнообразие е голямо и интересно.
Природата е дарила Община Средец с вековни гори, красиви пейзажи, живописни скални образувания, пещери, които трябва да ценим и пазим. Хилядолетната човешка цивилизация е оставила тук стотици културни паметници – долмени, тракийски светилища, могили и др.

В В Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 32 населени места и територия 1 000 кв км. ( една от най- големитеВ в страната ).

География

Град Средец се намира в полите на планината Странджа на около 30 km югозападно от Бургас, на десния бряг на Средецка река.

История

Паметникът на Тодор Грудов в центъра

За първи път селището е споменато в пътепис през 1595 г. под името Карабунар, което на турски означава „черен кладенец“. Крепостта Калето се намира на 2 km югозападно от центъра на днешния град Средец. Тя е построена в края на V началото на VI век. Разцветът на крепостта е IX – X век, под името Потамукастел (речна крепост). Крепостта е разрушена през XI век и реконструирана отново през XII век. По време на османската власт населението постепенно напуска крепостта и се заселва на изток, където се създава селището Кара бунар на мястото на съвременния град Средец. През 1651 г. Евлия Челеби в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал Карл XII през 1713 г. нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 г. в село Кара бунар имало 600 къщи [2] и е било сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) учителствал там в периода 1792 – 1793 година[3]. Поради чумна епидемия 1795 – 1796 г. селото запада и остават само 150 къщи. Кърджалийските разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожаряват цялото селище през 1800 г.[4] След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. съгласно подписания Одрински мирен договор над 70 карабунарски семейства се изселват в Бесарабия. През 1858 г. със султански ферман е построена църквата „Всех Святих“ на мястото на стар църковен храм. През 1868 г. Васил Левски преминава през Карабунар. През Руско-турската война (1877 – 1878 г.) командирът на Иркутския пехотен полк майор Степанов издава заповед на командира на Първа стрелкова рота капитан Тимофеев да се придвижи по линията от Айтос, Русокастро, Дюлево, Средец и оттам за с. Варовник. Последователно, преминавайки през Русокастро, разбиват турските части, които охранявали пътя, идващ от Провадия. На 15 февруари 1878 г. около местността „Еркесията“ се установява Първа стрелкова рота на капитан Тимофеев, провел съдържателна тактическа подготовка и рано сутринта пристигат в Кара бунар, като капитан Тимофеев, за да заблуди турците, изпратил няколко стрелковаци, които започват да стрелят от другата страна на пътя. Турската войска се отправила към стрелците. Основната руска войска се отправила по ручейчето, идващо от Средецкото тепе, идващо от Белянка. На поляната, която се намира над старата баня, т.е. днешната улица „Любен Каравелов“, са били разположени три оръдия и основната турска войска, защото тя очаквала руснаците да се появят от пътя, идващ от Бургас. В ръкопашния бой бойците на Първа стрелкова рота начело с капитан Тимофеев за по-малко от пет часа унищожават турските войски. Първо било превзето с атака оръдие, което било страшилище за войниците, но благодарение на устрема на опитните руски войски, активно подкрепяни от жителите на Кара бунар, успяват да укротят смъртоносните му залпове. След този щурм, при небивал ентусиазъм, почти надвечер били превзети другите 2 оръдия. По заповед на командира Али бей турците се отправили към Странджа планина, за да избегнат тежките поражения. На 16 февруари 1878 г. 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Кара бунар става околийски център.

Имена и статут

Името на селището е Кара бунар до 14 август 1934 г., когато е било преименувано на Средец (изписвано като Срѣдецъ до реформата на стария правопис от 1945 г.). На 1 юни 1950 г. селището е преименувано на Грудово в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото (1923) Тодор Грудов. Съгласно директивата на Българската комунистическа партия през септември 1923 г. той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. Меден рудник) и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. С президентски указ е върнато старото му име Средец, считано от 23 януари 1993 г.[5] Селището има статут на град от 6 февруари 1960 г.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Политика

На изборите през 2023 година след балотаж печели инж. Иван Кичев, подкрепен от широка коалиция: БСП, Български възход, ПП-ДБ.

Икономика

Центърът на град Средец.

Промишленият облик на общината се определя от отраслите промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство. От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията, химическата промишленост и машиностроенето. На територията на общината е разположен завод „Промет“ – недовършеният проект за Трета металургична база на страната.

Обществени институции

• Читалище „Пробуда“ с 2 библиотеки
• Болница
• Средно училище
• Професионална гимназия (ПГМССЕ)
• Районно управление на полицията
• Районно управление на гранична полиция
• Районен съд
• Районна прокуратура
• Дом за пълнолетни с умствена изостаналост
• Дом за стари хора
• Домашен социален патронаж
• Център за обществена подкрепа
• Център за настаняване от семеен тип ЦНСТ-1, 2, 3
• Дневен център за деца с увреждания
• Кризисен център за деца

Забележителности

Църквата „Всех святих“ в Средец

• Етнографски музей
• Къща музей „Байлова къща“
• Църквата „Всех Святих“
• Паметник на Софроний Врачански
• Паметник на Продан Гарджев

На 7 km от града по пътя за Елхово е красивата местност Божура, в която се намират Посетителски информационен център „Средец“ и туристическите комплекси „Странджа“ и „Божура“.

Читалище „Пробуда“ в Средец

• Национален странджанско-тракийски събор „Фолклорен венец Божура“ – последната седмица на май
• Празник на града – 23 септември
• Рали крос „Средец“ – 25 септември
• Кукеровден Средец – последната неделя на февруари

Личности

• Ангел Димитров-Страхил – български революционер от ВТРО[7]
• Златко Янков – футболист, бивш национален състезател
• Калинка Згурова – народна певица
• Костадин П. Момчилов, член на ВТРО[8]
• Николай Петров – лекар, бивш министър
• Продан Гарджев – борец, олимпийски и световен шампион
• Стоян Попов – оперен певец
• Георги Я. Арабаджиев - командир на танк и старшина на танкова рота към поделение 70390, награждаван с множество медали и други отличия. Също така носител на орден „Червено Знаме на Труда“.
• Христо Н. Стоянов-Страшни – български революционер от ВТРО[9]
• Манол Вършев – директор на училището, учител по химия и революционен поет.
• Янка Рупкина – народна певица